От утробата земна родих се
извор чист и нетърпелив
да се впусне в живота и извих сe
по пътя му стръмен, пътя трънлив.

Провирах се в тайни места
като всяко безгрижно дете.
Събирах клечки, треви и листа-
откривах във тях светове.

А после…
Осъзнала младостта си стихийна
флиртувах със всеки докоснал ме бряг.
Погалвах, целувах… за да отмина
горда, неготова още за грях.

Но да търся точно онзи поток,
с който в едно да се слеем,
там, пред очите на Бог
да се дам и Той да ме вземе,

и понесе на вълните си силни,
с които събаря прегради.
Да се пием със него неустоими,
един за друг и пак да сме жадни.

Но  вече, пред последния житейски завой
/след него е нашият рай или ад/,
съм толкова, толкова бистра, че да си мой,
се вижда не избор, а карма. Но назад

да потека не мога за ново начало-
битието не е цирков манеж.
И само в най-дълбокия вир, онзи във ляво,
утаявам всяка своя мечта и копнеж.